В страна далечна роди се момиче нежно,момичето с най-ранимата и чиста душа,която някога,някъде можеш да срещнеш. Тя беше крехка,мила и добра,обичаше света около себе си,раздаваше се на хората и никому не вършеше зло. Живееше в малко градче и всички я познаваха,почти всички я обожаваха,но имаше и такива които я мразеха,такива които не можеха да са като нея и я ненавиждаха за което. Момичето беше прекрасно,носеше се като вятъра стъпвайки тихо по напрашените улици,гласът и беше ангелски звънлив и ясен,тя беше просто един земен ангел. Много момчета се надпреварваха за сърцето й,много мъже и падаха на колене,но мислите й бяха все при един... Точно този щастливец обаче не я поглеждаше,той беше един от малкото хора в градчето,които не искаха да я опознаят. Момичето се превърна в девойка,а девойката в жена,но пламъка в сърцето й към него така и не угасна,а напротив ставаше все по-силен и силен и я изгаряше ден след ден. Много години тя прекара сама,ухажвана и обичана от почти всички,но сама. Сама,защото не беше с любимия,защото не беше с него... Ангелската усмивка изчезна безследно,звънливия глас стана плах и тих,тя угасваше в собствения си пожар. В един от многото й самотни и изпълнени с празни мисли ден тя се разхождаше из близкия до дома й парк. Наслаждаваше се на божествените песни на птичките и тъжеше,когато зърнеше някоя влюбена двойка ръка за ръка. Точно в този миг , замислена и тъжна тя не усети как се сблъска с обичта на живота си. Тогава погледите им се срещнаха, те бяха толкова близо един до друг,толкова близо че можеха да усетят един на друг дъха врязващ се в кожата,толкова близо,че в него се зароди една искра,искра за която тя се молеше с години. Той я хвана за ръката и двамата се понесоха по вятъра напред,не виждаха нищо друго освен човека до себе си,не усещаха нищо освен разтуптялите се лудо сърца и допира на дланите си. Така се зароди огромен пожар,той се влюби в нея и я направи най-щастливатамомиче,най-шастливата жена. Толкова години мъка и най-накрая свобода и обич! Любовта им бе като излязла от приказка,бяха толкова щастливи и неразделни. Всеки ден бяха заедно,любуваха се един на друг и се обичаха повече от всичко. За няколко месеца те бяха най-щатливите хора из всемира. Много злостни сърца им завиждаха,много грозни души не ги искаха заедно и щастливи,искаха ги разделени и нещастни. Най-зла от всички бе съдбата,тя изпрати едно момиче,една жена с прекрасно лице,сякаш изваяно от някой бог,но с най-грозната душа и сърце! Опита тя момчето да прелъсти и в прегръдката мраморна да го обвие,опита се и за жалост успя. Измами го с думи коварни и подли,подлъга неговото сърце,наговори му думи ужасни за англеското дете,за онази жена чиста,с детски невинна душа,за онова момиче със светлите чувства и мисли... Беше тъмен ден,валеше като из ведро,небето крещеше от болка и плачеше с най-едрите сълзи,които има ,а слънцето се беше скрило зад черните облаци. Мрачния ден сякаш предсказваше ужасния край на приказката,сякаш природата искаше да спаси своя земен ангел.... Те отново се срещнаха на любомото си място,едно малко кафене в близост до жп гарата. Някога красивото и приветливо място днес беше сиво и безжизнено в такт с тъгуващата природа. Този път прегръдката им беше студена, а целувката ледена,нямаше го онзи плам помежду им,нямаше я онази гореща искра,сега тя беше пожара а той леда... Помълчаха малко,държаха своите ръце, седейки в най-сгушеното и задимено сепаре и станаха да си ходят. На излизане ,под дъжда той сложи ръка на рамото й и й каза –Сбогом,обичам нея,тя е по-добра от теб!, Не!-изрече тя и нещо огромно в нея умря,но той вече се отдалечаваше от нея и дъжда отмиваше следите му. Тя извика му „обичам те!”,но той не се обърна,не се върна,а просто изчезна в бурята. Съсипаното момиче повървя под дъжда,около линиите. Мислеше си за всичко което преживя и осъзна че не може да поеме повече тъга и болка. Седна на перона и извади малко навлажнено тефтерче от чантата си и започна да пише.плачейки. изписа много страници,изписа ги със живота си и любовта си към него,а на последния лист написа само „Обичам те мили мой,обичам те живот мой! Съжалявам,че не бях достатачна за теб,съжалявам,че тя се оказа по-добра от мен... бъди щастлив... Обичам те!.....Сбогом... „ Отново земния ангел с прекършени криле завървя едвам, едвам под дъжда,докато най-накрая стигна до малкото тъмно кафене,там в онова задимено сепаре тя остави тефтерчето на мястото на което за последно той бе до нея и излезе. Вървя час,а може би два отново под пороя,който ставапе все по-силен и по-силен, а тътена на небето все по-зловещ. Тя вървя до линиите,а пълните с весели хора влакове профучаваха покрай нея. И ето,че нямаше повече сили да продължи,спря се,наведе се, легна на линията и зачака поредния влак... минаха минути,които обаче и се сториха векове,векове в които плачеше за него нежното,разбито сърце,векове в които красивата и наранена душа отправяше молитви към небето и земята,с нея той да е по-щастлив и тя да го обича повече от нея... След като момчето си тръгна от момичето,той отиде на среща с онази,със злото и подло сърце,чиято мисъл единствена бе да ги раздели. Когато той и разказа какво се е случило тя свали красивата си маска и жестоко му се изсмя в очите,обърна му гръб и си отиде. В този момент той осъзна,че е направил огромна грешка и че трябва да види своята любима,да види нея,истинската.тази която наистина обича... и така той тръгна към тяхното местенце. Когато пристигна там влезе запъхтян и изморен вътре и се затича към последното място на което държаха ръцете си,но там не намери нея,а едно малко измокрено от дъжда и сълзите й тефтерче... той се зачете и ръцете му изстръпнаха от ужас, а устните се вкамениха от болка при прочита на последната дума „Сбогом...” цяла нощ момчето обикаля под дъжда да я търси като отправяше молитви към небето и земята тя да е добре... Ужасен и изморен той разпитваше хората по улиците за своята любима.потърси я и у дома й, най-накрая... С последна надежда да я види той натиска звънеца,който изписка с необикновенно грозен глас. Отвори пребледнялата й сестра и му каза,че любимата му е мъртва и в студен затворен ковчег. От този миг насетне той ослепя и оглуша за света. Вече нищо нямаше значение, а болката от загубата и направената грешка и вина беше неописуема. И там на това място на което тя загина той легна и застина... Така свърши приказната любов,повлияна от злите хорски мисли и сърца,така загинаха той и тя,унищожени от жестоката съдба!