Надежда мъничка ме крепеше, Но скриваше светлия ми ден Тъжно и сиво все ми беше Докато бях в твоя плен Сега надеждата я няма Няма ги онез мечти Няма я оназ преграда Преградата към слънчевите дни Мъничката надежда се стопи Стопи се и пролетта отново за мен дойде Когато малката надежда умре, Слънцето пак е живо и небето синьо е. По-ясно е сега, душата пак се извиси Усмивка грейнала с наслада има без тъга и сиви дни без повече горест и сълзи! Надеждата за любовта я няма, свободна душата моя пак лети Иска и се нещо ново, искат и се отново розови мечти. Обича те сърчицето малко, Но сили за борбата няма Няма я надеждата последна Срутиха се дребните мечти Теб сърцето ще забрави И пак свободна , ще вървя Отново ще се смея И весели ще са моите дни! Когато надеждата я няма Когато отново душата лети Когато има само усмивки И няма тъжни дни За тази мъничка надежда си спомни И знай,колко много нарани ме ти!