Всяка но6т на прозореца тъжно моми4е седи Всяка но6т то гледа небето и пита го с о4и и Всяка но6т вапроса е един „оби4а ли ме тои’’ И всеки път небето и 6епти с Тъжно-истинни слова ‘’не не те оби4а,разбери...’’ Това разбива неиното сърце И бавно живота и изсмуква Тази истина с4упи го На милион мъни4ки пър4енца и само тои би могъл Да го залепи... но той не иска, за него другата е важна ... Но всяка но6т моми4ето пак на прозореца седи и Пита небето ‘’оби4а ли ме тои?’’ но отговора все един същ е : НЕ всяка но6т тя невъзможното бленува и със сълзи се пълнят нейните о4и. Една ме4та неосъ6тествима. Ме4та наизплнима Тои не знае 4е тя го оби4а и надали 6те разбере Неговото сърце е като камък студено и жестоко Тои не забелязва пламъка в о4ите и 6том тя го зърне И трепрежа на гласа и... за нея тои е като лед Тои вижда само другата... другата която за него е като Богиня. Но не вижда истинската. Нея обикновенния 4овек Обикновенното моми4е И така Всяка но6т тя малко по малко умира...сама Умира самотна на своя прозорец говореики с небето И проклинаики деня в които се е родила и този в които го Е сре6тнала.... Всяка нощ на прозереца тъжно моми4е седи и гледа Ли гледа небето. И всеки път пита го само едно.... И всеки път тя бавно умира...