Бях щастлива. Мечтаех. Сънувах. Имах чувства. Имах сърце. Имах душа. Имах земя под краката си. Сега съм нещастна,без сърце,душа и мисли,без място на което да съм желана. Сега съм една малка избледняваща сянка на скоро разбитите ми мечти... Имаше едно момче,което обичах с цялото си същество. Имаше момче,за което бях готова да дам всичко което имам. Това момче беше ти,до момента в който не се подигра с мен. Добре ли се почувства когато разбра че те обичам? Колко ми се смя на ум,кажи! Добре ли се почувства като ти казах че ревнувам аз от нея? Хубаво ли ти стана кажи! Само недей ми мълчи...! Колко жалка бях в твоите очи! Не заслужаваш ти и една дума казана за теб и една едничка пролята сълза... Толкова си зъл....подлец измамен,просто малко лошо момченце,играещо си с нежните сърца. Страдай! Страдай! Страдай! И мълчи...дума не казвай, а просто мълчи. Пиша това и сълзи от яд по бузите се стичат,за пръв път толкова те мразя и обичам! Дано поне някой ден изпиташ малка частица от всичко туй що е в мен,дано някой ден някоя като теб срещнеш някоя същата като теб и нека тя те нарани така... Тогава времето на възмездие ще дойде и малка утеха ще имам аз,че страдах и плаках дни и нощи аз подред,че исках те,че нямах те,че подигра се ти тъй с мен. Тогава нараненият ще си ти и теб ще те боли и надявам се в тоз прекрасен ден спомниш си ти за мен и за това как нежното сърце мое ти разби! 20.03.2007

... но не си сигурна дали това ще ти е най-ужасния ден... Горе главата!!!! :)) Усмихвай се по-честичко, всичко ще мине :)