Наранена е душата,сърцето ми кърви Рани страшни и опасни зеят в мен сега От дупката в сърцето блика алено червена кръв и ръцете отмалели тя облива Снежната кожа в кръв се покрива и очите замъгляват се вече Сбогом свят! Сбогом любов! Сбогом живот-мразя те! Нарани ме толкова много...сили нямам аз сега,за последно вглеждам се в твоята маска добра...каза че ме обичаш,възползва се от мен,а с куршум жесток прониза ме ти... сега сърцето кърви ли кърви... Тялото потръпва,моли се за последна капчица любов,но любовта ти я няма няма и да я бъде..както никога не е била. Вече виждам само тъмнина,сили за последно да те повикам нямам Не мога аз сега за последно да ти кажа колко те обичам... А ти гледаш жестоко отстрани...гледаш как угасва в мен животът... Гледаш ме и усмивка на лицето ти озарява...а сега..какво правиш? Къде отиваш? Защо си тръгваш? Не може ли поне в смъртта ми да си с мен? Не беше с мен в любовта ми поне в смъртта ми защо не останеш? Не може ли последен миг на мен да подариш...но разбира се че не... Твоята играчка бях аз, игра си с мен, а сега не съм ти нужна. следващата е наред... Край! Очите се затвориха,ръцете се отпуснаха, строполих се на земята...и в локвичка червена огледа се небето и видя си то лицето като от огледало в топлата и тъмна кръв Заплака то и снежната кожа изми,последно то прегръдка на мене подари... Прегръдката за сбогом със земята...вече съм другаде...няма ме тук Все едно никога не съм била за тебе тук...забрави ме... За мене вече не се сещаш ,друга която да мамиш ти откри... Наранена е душата,сърцето ми кърви...няма го жовотът,няма ги мечтите,няма те и теб...това беше моя край...