Не искам да те виждам не искам сърцето ми в твоя плен да бъде. Не искам за устните ти страстни да мечтая а искам да те няма Как искам само да не бях те срещнала да не бях се влюбила в теб... Колко хубаво щеше да бъде да не бях те виждала да не бяхме с тебе в един клас Защо за мен не си просто непознат? Защо трябваше сърцето м ида заграбиш и в бодливата си мрежа да оплетеш и не поглеждаш? Защо те искам и те мразя? Защо си казвам „не те обичам” а все за теб мечтая? Не искам да си тук,не искам да те виждам,не искам сърцето да е в плен. Не искам аз любовта към теб да крия но крия е на пук на самата мен. Не искам аз да знаеш че за теб живота си давам,не искам ти да знаеш колко нощи прекарах в мечти...не искам да знаеш че сърцето ми е твое...ме искам да знаеш как само боли. До теб се доближавам ден след ден и просто приятел твой може би ще бъда... но дали сърцето свое някога на мен ще подариш?...ех мечти болезнени...мечти жестоки... сърцето ти за мен не ще нивга то да бъде не ще бъде слънце в моя ден. Ще бъдеш просто гръмоносно облаче заради което мокри и блестящи все са моите очи... Не искам да те има не искам да си тук,не искам да те виждам а искам да си друг... Да си някой който не познавам някой чието име незнам... Не искам да си тук не искам пленник твой да е сърцето ми искам да те мразя...не искам да те обичам