Не ще спра аз да те обичам и думи тихи и жестоки не ще спра на ум аз да сричам Не ще спра да си повтарям „недостижим си ти за мен” и в пепел бавно да превръщам всичко туй що е в мен. Не ще спра към тебе смесени чувства да изпитвам,да те обичам и да те мразя и да те искам и да те отблъсквам. Не ще спра аз на луната да се моля ти да си добре и да жадувам една едничка целувка тъй мечтана. Не ще спра аз всяка нощ в съня си да те имам а наяве „другата” за теб да бъда. Не ще спра да бъда просто никоя в твоите очи, сама да гасна в огъня си страшен. Да гасна в огън-как само звучи,но душата ми наранена ден след ден гори и изгаря и живота й вече не я иска...не я иска тъй самотна и нещастна,но тя друга сега не може да бъде... не може и скоро не ще да бъде..