Обичам те.но таз любов боли и изпепелява.гори ли гори...пожар непобедим бушува в мене. Разкъсват ме вълци,хищни птици очите ми кълват,но нищо по силно не е от болката от пожара в сърцето... Света против мен е,природата ме мрази,умират сърцето и душата сами...в агония ден след ден сама живея и зная че ти никога не би ме обикнал...никога не би бил с мен. Знаеш ли само как боли всеки ден да те виждам и от болка глава да свеждам смутена? Минавам покрай теб като сянка невидима и неуловима.сянка тихичка и плаха... когато покрай теб съм истинското тъжно,влюбено АЗ го няма,сенчестия образ само в ума ми си остава,отвън съм друга,другата която толкова време ти не понасяше... Колко боли от всичко това...идея си нямаш... Да нямам лек за болките,в пъкала да изгарям...да бъда просто сянката на сърцетона тази която те обича...