Погледни слепецо! Виждаш ли ме ти кажи? Виждаш ли това момиче,което жадува твоите очи? Виждаш ли ме мене,тази която те обича? Виждаш ли ме... не! Ти мене не виждаш и ден след ден в сянка ме превръщаш. Каза че приятели с тебе ще бъдем, подари ми една измамна нощ пълна с думи подли и лъжовни...разби на прах моето сърце. Каза толкова неща...защо с мене се подигра? Какво ти направих? Нима за тебе не дадох своята душа? Нима не опитах всичко с нея,с другата,с моята приятелка добра аз да те събера? Нима не крих,че те обичам толкова време от тебе и нея за да можете щастливи да сте заедно? Нима,нима,нима... защо с мене ти се подигра? Защо все едно нарочно мене разигра и вдъхна ми мечти илюзорни? С какво това заслужих ми кажи,с какво? Разбирам те че искаш да си щастлив,но защо с цената на това? Не оценяш ли че истинската си същност разкри и в очите не само мои падна? Кажи ми защо тъй се подигра? Знаеш,че те обичам,че за тебе давам сърце и душа... разби ти моята душа,парченце малко от нея остана,сърце вече нямам,прахът му разпиля го вятъра и няма го вече при мене... сега на мястото им има само болка и тъга,малко ярост и мъка безконечна. Но знаеш ли,някак си тебе ще забравя,ще забравя, че с мене ти се подигра,ще бъда само сянка на една изгубена мечта. Но ти обаче едно помни,че имаше на света момиче,за което всичко беше ти,момиче което те обичаше така както никоя друга до сега. Помни! Помни и не забравяй! Следващата коя ще е? Следващата,която ще те обича,а ти ще нараниш така жестоко? Знаеш ли...ето ти един съвет: не гони мечтите илюзорни,в облаците не лети,не бъди това което не си... а аз ти пожелавам някой ден някоя по зла от дявола с тебе така да постъпи,да те нарани...тогава ти за мене си спомни... 20.03.2007