От сърцето мое само дребно стъкълце остана,в което бледо отражение на истинското аз стои. Чувствата които ме изгаряха в стъклени сълзи се претвориха,раздираха душата отмаляла до последния й миг. Имаше преди усмивка нежна,а на нейно място днес каменни устните стоят. Имаше очи с палав поглед ,закачливи ,а на тяхно място днес две стъкълца умрели само има. Имаше мечти и радост,сега при мене само горест и тъга. Няма смисъл на живота вече,нямам си мечти,нямам и очи за розовия свят,нямам си нищо,нямам си никого. Сам сама на таз скала седя и поредната мъничка и тежка стъклена сълза раздира с болката си снежното лице,политва тя стремглаво надолу и вятъра я отвява. Дано поне тя намери своето щастие там на небосвода,отведена сред птиците. Не виждам вече смисъл в нищо,нямам за какво да живея,нямам си никого,умъртви ме ти отдавна... пребледняла,вкаменена от болки и нещастия бавно се изправям и към ръба се отправям. Стъпвам бавно и никой мене не чува,никой не забелязва как живота скоро изцяло от мене ще изчезне...и ето почти до края свой стигнах вече,само стъпка кратка ме дели от свободата на душата наранена. За последно слънчев лъч кожата ми гали,за последно вятъра косите мои разпилява,за последно мириса на утринната роса усещам... Стига вече мъки,стига вече болки,стига самота,най-накрая нека всичко свърши. Липсата ми никой няма да усети,няма на никого отново да преча,нека просто ме няма. Ти любими мой, така и не успя да видиш колко много те обичах,как за мене бе света! Не успя в очите ми да зърнеш тази мъничка,гореща огнена искра! Не успя мене да обикнеш,не искаше това дори,само след себе си остави кървави,кървави следи и душата моя от болка унищожи. И ето стига вече мисли празни,стига разбити мечти,стига болки и нещастия,стига мъка,стига загаснали искри! Отмаляла последната си крачка правя и в пропастта дълбока потъвам,поглъща ме със своята страшна паст,няма вече болки и мечти,няма те и теб,няма вече нищо,разбери! Най-накрая до дъното достигнах,смаза се безпомощното тяло,стъкленото сърце притихна,не се чува и дъхът...отлитна си от мен животът,остана само кървавата плът!