Чувство мечтано от всеки човек. Чувство незаменимо и безкрайно прекрасно и чисто, чувство скъпоценно за всеки истински човек, за всяка една личност. приятелството е като ценна и безкрайно красива и дълбока чаша,която ежедневно пълним със своите преживявания заедно с хората на които сме доверили душата си... Едно приятелство е безкрайното щастие да имаш безрезервната подкрепа на някого. Приятелството е това да можеш да имаш рамо на което да поплачеш,очи в които да виждаш надеждата да продължиш напред и да бъдеш себе си,такъв какъвто си. Приятелството е усещането на пълнотата на душата и смисъла на живота,неговият най-добър спътник. Приятелството означава да дадеш и да получиш, да дадеш частица от душата и сърцето си съвсем безрезервно и без никакви очаквания и задни мисли. Приятелството означава да можеш да свържеш тази частичка,която си дал с тази на твоя приятел и да можеш да усещаш болката му и да дадеш всичко от себе си точно тази болка да се превъвне в бвзкрайно щастие. Да можеш да усещаш щастието на своя другар и да му помогнеш то да стане двойно. За приятелството си човек трябва да бъде готов без да се замисля много много да помогне на приятеля си,колкото и трудно да е това. Приятелство-това е една от най-красивите и божествени думи които съществуват. Приятелството- надали има човек който може да опише достатъчно прекрано това неземно чисто чувство. Приятелството-кристалната чаша на живота,блестяща от чистота и божествена красота... чаша неопетнена и неповторима. Да дадеш частичка от себе си в името на това чувство е прекрасно изживяване,неповторимо красиво и необятно. Неговата чаша се пълни всеки ден- малко по малко...и със всяка малка капчица чисто човешка приятелска топлина чашата блести все по- ярко и по-божествено непорочно. Но живота понякога е крайно изменчив и дори и в най-красивата чаша може да попадне капчица отрова,която рискува да съсипе всичко градено с времето... за съжаление човека е глупак (и то твърде често и точно с глупостта си може да отнеме блясъка и съвършенството на кристалната чаша, наречена приятелство. Ние най-обикновените хора трябва да знаем как да запазим своето истинско приятелство,за да можем смело да продължим напред. И пак ,още веднъж: приятелството е безкрайно ценно и неповторимо,чисто и блестящо ярко. За това ,моля те,ти,точно ти който в този момент четеш това ПОМИСЛИ си за своите приятели и за това дали вашата чаша е искряща и сияйна? Дали си дал частичка от себе си в името на здравината на птиятелството и съответно дали си получил такава... Ако имаш такова безценно приятелство,моля те НИКОГА не го пропилявай,защото това е една от най-големите радостти в скучното ни и сиво ежедневие... Бъди готов да вярваш безрезервно и да можеш да помагаш на своя приятел,когато това му е най-необходимо,да умееш да опитваш да накараш своето добро приятелче да се чувства като най-невороятния и специален човек на света. За мен-едно най-обикновенно момиче приятелството дава сили в живота и е дори по прекрасно и от любовта,знам ти,който четеш това ще се опиташ да ме обориш,но да приятелството е по чисто от любовта...една любов е твърде кратка в своята красота,докато приятелството е ВЕЧНО!!! Ако искаш сметни ме за ней-голямата глупачка,но така мисля аз и твърдо стоя зад думите си...и точно за това те моля,точно теб,който загуби част от времето си да четеш това писание,пази чашата на своето приятелство блестяща и необятно красива и неопетнена като вселената...