Само ако знаеше...Само ако подозираше...но не...ти не трябва да узнаеш... Никога не бива да узнаеш...защото ще ме нараниш още повече. Всеки път когато зърна те нещо в мен се преобръща. Всеки път,когато видиш ме подминаваш ме ти с насмешка жестока. За тебе аз съм нищо,за мене ти си всичко. Обичам аз тайничко всеки ден частица от лика ти за себе си крада,да се любувам на нените очи. Очи топли и прекрасни... Всеки път тез очи за мен са мъртви,не трепти оназ искряща светлинка,както Когато погледнеш най-близкото за мен момиче...най-добрата ми приятелка. Погледът ти трептящ и грейнал само при мисълта за нея...ахх как искрено и завиждам... Защо ли трябва толкова много да боли? Всеки път аз да бъда нищо... да съм просто никоя за теб...това е моят жив кошмар. Кошмар ужасен,съпътстващ всеки мой ден... Само ако знаеше...? само ако знаеше колко много те обичам... колко нощи все за тебе мисля си. Само ако знаеше дали погледът ти жив за мен ще стане? Дали? Но не...не мисля,че ти мене нявга ще обикнеш...невъзможно е това...аз съм просто никоя за теб...и никоя ще си остана... Само ако знаеше... Само ако подозирапе би разбил сърцето ми аз знам... но всичкото това душата Ми ден след ден изгаря и боли ли боли... кога ще спре да боли? Ех...само ако Знаеше какво ли би станало?