Толкова си близо,а същевременно толкова далече. Протегна ли ръка нежната ти кожа ще докосна,но сърцето ти...то на милиони километри от мен е... Гола и боса готова да вървя съм,стъпка по стъпка пътя да измина,по тръни да стъпвам и пламъци да дишам,а стигна ли до него...до сърцето ще спра и на вратите м не ще почукам,ще се спра отвън и тихо ще се свия...за няколко минути до сърцето ти ще бъда,ще го чувам как тупти за нея и пътя обратно пак ще извървя самотна...Всичко недовършено при мен остава,както и това признание нараняващо така силно разбитата ми душа и сърце... Признание без име ще си остане това и име никога няма да му дам... Ще бъда просто ShaDoW и в сенките самотна ще живея аз! 24.01.2007