В тъмна вечер каза ми „отивам си,но при тебе пак ще бъда”. Каква глупачка бях че ти повярвах че при мене ще се върнеш и нея ще забравих,че ще бъдеш с мен отново,защото ме обичаш. Плача,страдам и тъжа ден след ден и нощ след нощ,образа ти нежно в мечтите си прегръщам и сълзите ми в усмивки лъжовни се превръщат. Обичам те не разбираш ли? Не можеш ли да проумееш че нуждая се от теб за да дишам? Не ме лъжи...защо ме излъга? Зашо обещание да се върнеш ми даде? Защо те няма? Сълзите и болката кръв се превръщат и по бузите се стичат без спир. Чакам ден след ден но теб те няма,няма и да се върнеш,защото ме излъга,не искаш да си с мен разбрах утеха в смъртта за себе си ще намеря. Без теб не мпога да живея без теб съм нищо... сега бавно гледам как тъничките алени струйки по белите ръце се стичат и погледа замъглява се вече... сбогом свят! Мразя те! Не мога да вижея без него,защо си тръгна мили мой? Защо ме остави? Защо трябваше да намеря утеха в смъртта...