Здравей.... Знам че не е това начина,зная,че няма смисъл от това...но ще ти кажа,защото сърцето повече не може да търпи... От ден на ден то изгаря и боли ли боли... Знаеш ли,ти счупи го преди и до ден днешен парченцата на оше по малки трошиш... От мене вече нищо не остана само болка и тъга.душата ми я няма,като призрак съм в нощтта. Обичам те...вече тайн не е това,обичам те не само тук и сега...обичам те,а толкова дълго мълча. Мълча защото боли ме,мълча,защото нарани ме... душата ми с меч все едно посече,изгори я и потъпка я ти...когато говореше обиди и злостни думи за мене изричаше... Търпях външно,а душата плачеше...Унизена не веднъж се чувствах,забраних си даже да те обичам,но уви! Сърцето не слуша...то обича те на пук на всички лъжи... Ти мразеше ме-верно...приемах с болка аз това...мразеше ме,а те обичах,мечтаеше за тебе моята душа. И в един прекрасен ден...разбрах...обикнал си някоя ти...боли...да,боли...но защо нея...защо приятелката ми добра... Тогава замълчах си и дълго време ни на нея ни на тебе казвах аз...вътрешно умирах час,подир час... Обичам те...а не искам..не искам да е така...приемам с болка своята гористна съдба. Мълчах,тъжах но вече не мога...дойде часът на истината...на истината жестока. Сега името мое ти узна,дано някога отново в очите мога аз да те погледна ,дано можеш да ме погледнеш и ти. Дано някога бъда щастлива,така както щастлив с нея скоро ще бъдеш ти!

Ще бъдеш,няма начин.Никои не си е избягал от щастието...След всяка зима идва пролет:о))))))))))