Звук разпори тишината,самотна птица скованите от студ крила размърда. Ужасна тишина на вън е,ни следа от топлинка,няма жива душа,само необятна пустота и дълбока тъмнина. Чувам как вятъра безмилостно клоните голи брули и как птицата нещастна последния си зов надава Тя замръзва тъй сама и незащитена,незащитена като моето сърце. Като птицата нещастна аз съм,сама оставена на света без любов,сама в ледения свят,свят вовеки замръзнал за мен. Жадувам аз малко топлина и обич,но обречена като птицата нещастна съм аз. Следвам аз нейната самотна съдба,следвам пътя и без обич и обгърнат е безкрайна тъмнина!