Нещастна и самотна винаги ще бъда...никога с тебе няма да съм аз. В мъка и сълзи ще се давя но името си няма да ти кажа аз. Ти незнаеш Името ми дори и никога не си ме забелязвал. Като сянката от падаща Мъгла се нося покрай теб и очите ти не искат да ме видят,затворени Вовеки те са за мен. Да ти кажа аз че те обичам искам,но името си няма да Изрека. Така или иначе значение никакво няма... Може би ще прочетеш това и ще го захвърлиш и спомен никакъв в тебе няма да остане. Това ще бъде нещо неприятно за тебе,защото не съм тази която обичаш ти... не съм и никога не ще да бъда момичето за теб... примирих се аз с това и да се боря сили нямам. Ще остана аз за тебе просто сянката без име и лице, просто едно момиче което те обича и нищо повече... името си да ти кажа няма,смисал няма в това...ще се подиграеш ти с мене знам и сърцето ми до край ще разбиеш... името си няма да ти кажа и някак си ще се опитам да те забравя обвита в сянката на своята тъга...