Искам нещо да ти кажа...но сили нямам за това. Зная че за тебе аз съм нищо и нямам сили аз да продължа... от толкова време загнездил си се ти,крадецо,в моето сърце... открадна ми го най-безсрамно и подритна го и потъпка после. В твоите очи съм нищо... приех го с болка аз това,никога момичето до тебе няма аз да бъда. Остава ми една едничка мъничка утеха,че в някой друг свят,по друго време малък шанс би имало за мене... жадувам аз малък миг на нежност от теб...но никога аз няма да го получа,осъзнавам с болка аз това... писмо за сбогом е това,не друго...да се сбогувам аз с една мечта... да се сбогувам със скъпия образ и напред да продължа....но мога ли...?